Monika’s Musings

miscellaneous tidbits on marketing, advertising, and life in general

Multilingual (Ironically, in Bulgarian)

August2

С Веско двамата, видите ли, нали сме деца образовани - знаем езици всякакви – родни и чужди – и с лекота боравим с най-удобния ни в момента – съгласно настроение, обкръжение, тема, географско положение и времева зона.

Аз лично, тъй като не помня, ама хич, си пиша бележки и любимите списъци, за което Веско ме скъсва от бъзици (такива, на харитя – и дори си рисувам отстрани до всеки ред една квадратна кутийка, в която да си сложа “чекче” като си изпълня задачата). Хеле, от известно време насам (две-три седмици) склоних да си пиша списъка за пазаруване в shared reminder list, който и двамата виждаме на телефоните си. Та днес имахме следната забавна ситуация:

Обажда ми се Веско, който излезе в отпуск един ден по-рано от мен, и измежду други неща казва:

“Гуши, какво е “бупу”?
Аз: “ъъъъъъм”. Не стоплям изобщо.
Веско: ”Уф, сори, не бупу, а бепо. Какво е “бепо”?
Аз: “Ми … не знам.”
Веско: “Е, как така не знаеш? Ти си го писала в списъка!!”
[...] Секунда мълчание.
“Аааааа, ВЕРО!”

Те го на и съответния списък (в който всъщност като никога, повечето неща са написани на български):