Monika’s Musings

miscellaneous tidbits on marketing, advertising, and life in general

Соц изънт дед

July25

Малиииии, мали, мали!

Учим маркетинг § управление на търговската марка, правим си семинари и innovation форуми, каним всеизвестни личности да ни изнасят лекции как да правим повече и повече пари, ама май яко ни убягва, че още си живеем в добрия стар народен соц контекст …

Отиваме вчера с Веско да си резервираме морето – тази година си избрахме Албена. Добри души ни посъветваха да отидем в бюрото на място, щото през нета и по телефона ставали гафове. Мдам. Бяхме, разбира се, проверили работното време предварително – в събота до 4. До тук добре. Цъфваме там в 2:30 (в най-горещото време на най-горещия за годината ден, което отвсякъде си показва колко сме се посветили на идеята “Албена” (освен колко сме несъобразителни)). Ефектът беше от рода на “чукам, влизам – гледам: заключено”. Пуснати кепенците, няма светлинка и най-важното: няма жив човек в офиса. Ние обаче сме а) упорити и б) подготвени, пък и в) нямаме друго удобно време, в което да направим резервацията – с две думи: записали сме си и мобилните телефони, дадени на сайта (където, апропо стои обещаващият надпис “Ваканция мечта” … Ще видим). Та, звъним на мобилен номер 1. Ще ви учудя: никой не вдига. Пробваме втория и чудо! – отвътре през сумрака върви леко летаргична лелка (тук исках да сложа линк към Wiki статия за феномена “лелка” – все още няма такава, но някой определено трябва да спастри една! Веско?), въоръжена с ключ. Отключва ни и почва да мрънка, че се е затворила нарочно, щото си има работа. Ама … Ама … Чакай … твоята работа Е работа с клиенти. Решавам, че няма нужда … важното е да спечелиш не битката, а войната, пък аз си искам резервацията.

Казвам си това ще го преживея, но наистина автентично се изненадвам като ни посочват два стола и ни казват Седнете там и чакайте, че имам спешни отчети да правя. Whaaaaaat? Really???? За нейн късмет, сме недоспали и махмурлии, та, макар че съм вече бясна, решавам, че няма да й се карам и да й обяснявам как се обслужват клиенти. ТРИДЕСЕТ минути по-късно О! късмет! Обръщат ни внимание!!

Такааам. Причината, по която сме там е, че на място “ти предлагат различни варианти и оферти”. My ass. Вместо това с досада ме питат точно в кой хотел на каква формула искам да отседна. И това го преживявам, макар че почвам да се питам що аджеба съм там, като всичко това можех да си направя и по телефона/през сайта. И точно успявам да си кажа желанието и на лелката й звъни мобилният телефон. И тя го вдига … отпуска се на стола си и почва сладко лафче! Дааа, да, бе, на работа съм. Че и клиенти имам! Тъкмо днес си мислех да затворя по-рано, че и час за кола маска си записах (ще ви спестя къде щеше да си прави процедури, ма ние с Веско и това чухме) пък ми дойдоха клиенти. Да, да – пробвах я рецептата, ма нещо на децата май не им хареса. Уф, айде, че нали ти казах все пак – клиенти имам. (Мдааа, ти си направо еталон за обслужване!)

Имах няколко въпроса, зададох си ги и изпаднах в ситуация на неловко мълчание. Минутки по-късно тя се обърна учудено към мен и ме пита Ма вие на мен ли нещо говорите?

След още един телефонен разговор и няколко обяснения от моя страна какво всъщност предлагат (щото аз си бях прочела на сайта и очевидно я учудих с част от информацията), все пак успяхме да стигнем до заветната резервация.

Ваканция мечта, викате начи? Ако обслужването в Софийския им офис е някакъв вид preview на това, което ни чака там … ще трябва да поясняваме за чия мечта става дума.

Be Sociable, Share!
  • Twitter
  • Facebook
  • email
  • Delicious
  • Google Reader
  • LinkedIn
posted under General stuff

Email will not be published

Website example

Your Comment:

*