Monika’s Musings

miscellaneous tidbits on marketing, advertising, and life in general

You’re pissing me off … Or not

July27

I’ve always been a fan of new ideas, theories, shifts in general opinion & attitude and the like. That’s why I was all too happy to discover Edward de Bono‘s book Six Thinking Hats. To sum it up: de Bono tells us that we’ve been thinking wrongly for the past 2300 years. And tells us to start thinking the right way. The guy’s got balls. By the way, he will have a seminar in Sofia on September 23rd this year – I bet it’s going to be a real treat!

Remember how up until very recently everybody and their mother were advocating that emotions have no place at the office? I have always thought this was wrong for a very simple reason: whether we like to admit it or not, us human beings, both male and female, are a bundle of emotions all the time. And if we try to suppress our emotions, the most we could achieve is to escalate them even more. We can’t just wave them off. However, if we acknowledge them we can continue about our regular busy days.

A couple of days ago, I was at a Management skills training and I was happy to find out that the newest theories are along the same line – get your emotions out in the open. Naturally, we turned it all into a joke and since the training we walk around the office asking everyone How are you feeling? which annoys the hell out of the colleagues who weren’t at the training …

I was quite surprised when one of the trainers told us to analyse our reactions more carefully and that the emotions that other people’s actions provoke in us have nothing to do with those people or their actions. They are only related to our needs and the way we feel at the moment. At first we were all like … WTF? Of course we jumped at her immediately and started arguing with this absurd statement until she illustrated it with the following example:

Scenario A) I am a really busy person. My day is meeting after meeting after meeting. I value punctuality and it is very important for me that others respect my time and schedule. One day, my 12 o’clock calls to say s/he is 15 minutes late. This pisses me of big time, because it will screw up my entire schedule for the afternoon.

Scenario B) I am a really busy person. My day is meeting after meeting after meeting. I value punctuality and it is very important for me that others respect my time and schedule. Although fun, it does get very tiring and sometimes I am dying to have a 15-minute break from this madness. One day, my 12 o’clock calls to say s/he is 15 minutes late. And I think to myself: THANK GOD!

I never thought about this but I found it pretty cool. And pretty damn true.

Словоред му е майката

July25

От няколко дни из БГ ефира се върти една родна реклама на бисквитки. На пакшота се изписва (а и дикторският глас го изговаря, в случай, че някой пропусне): Мечето, което обича да яде детето”.

Съвсем сериозно.

Не чух името на продукта, но Веско (който по принцип има алергия от мечки и когото отдавна юркам да си направи Beware of the Bear blog) предположи “Бисквити Детски страх” с brand extension ”Вафлички Кошмар”. Всичко това на фабрика “Разгром”.

Соц изънт дед

July25

Малиииии, мали, мали!

Учим маркетинг § управление на търговската марка, правим си семинари и innovation форуми, каним всеизвестни личности да ни изнасят лекции как да правим повече и повече пари, ама май яко ни убягва, че още си живеем в добрия стар народен соц контекст …

Отиваме вчера с Веско да си резервираме морето – тази година си избрахме Албена. Добри души ни посъветваха да отидем в бюрото на място, щото през нета и по телефона ставали гафове. Мдам. Бяхме, разбира се, проверили работното време предварително – в събота до 4. До тук добре. Цъфваме там в 2:30 (в най-горещото време на най-горещия за годината ден, което отвсякъде си показва колко сме се посветили на идеята “Албена” (освен колко сме несъобразителни)). Ефектът беше от рода на “чукам, влизам – гледам: заключено”. Пуснати кепенците, няма светлинка и най-важното: няма жив човек в офиса. Ние обаче сме а) упорити и б) подготвени, пък и в) нямаме друго удобно време, в което да направим резервацията – с две думи: записали сме си и мобилните телефони, дадени на сайта (където, апропо стои обещаващият надпис “Ваканция мечта” … Ще видим). Та, звъним на мобилен номер 1. Ще ви учудя: никой не вдига. Пробваме втория и чудо! – отвътре през сумрака върви леко летаргична лелка (тук исках да сложа линк към Wiki статия за феномена “лелка” – все още няма такава, но някой определено трябва да спастри една! Веско?), въоръжена с ключ. Отключва ни и почва да мрънка, че се е затворила нарочно, щото си има работа. Ама … Ама … Чакай … твоята работа Е работа с клиенти. Решавам, че няма нужда … важното е да спечелиш не битката, а войната, пък аз си искам резервацията.

Казвам си това ще го преживея, но наистина автентично се изненадвам като ни посочват два стола и ни казват Седнете там и чакайте, че имам спешни отчети да правя. Whaaaaaat? Really???? За нейн късмет, сме недоспали и махмурлии, та, макар че съм вече бясна, решавам, че няма да й се карам и да й обяснявам как се обслужват клиенти. ТРИДЕСЕТ минути по-късно О! късмет! Обръщат ни внимание!!

Такааам. Причината, по която сме там е, че на място “ти предлагат различни варианти и оферти”. My ass. Вместо това с досада ме питат точно в кой хотел на каква формула искам да отседна. И това го преживявам, макар че почвам да се питам що аджеба съм там, като всичко това можех да си направя и по телефона/през сайта. И точно успявам да си кажа желанието и на лелката й звъни мобилният телефон. И тя го вдига … отпуска се на стола си и почва сладко лафче! Дааа, да, бе, на работа съм. Че и клиенти имам! Тъкмо днес си мислех да затворя по-рано, че и час за кола маска си записах (ще ви спестя къде щеше да си прави процедури, ма ние с Веско и това чухме) пък ми дойдоха клиенти. Да, да – пробвах я рецептата, ма нещо на децата май не им хареса. Уф, айде, че нали ти казах все пак – клиенти имам. (Мдааа, ти си направо еталон за обслужване!)

Имах няколко въпроса, зададох си ги и изпаднах в ситуация на неловко мълчание. Минутки по-късно тя се обърна учудено към мен и ме пита Ма вие на мен ли нещо говорите?

След още един телефонен разговор и няколко обяснения от моя страна какво всъщност предлагат (щото аз си бях прочела на сайта и очевидно я учудих с част от информацията), все пак успяхме да стигнем до заветната резервация.

Ваканция мечта, викате начи? Ако обслужването в Софийския им офис е някакъв вид preview на това, което ни чака там … ще трябва да поясняваме за чия мечта става дума.

« Older Entries